Казус 1: Сделката е след три дни, а управителят е в Германия

Ситуация: Българско дружество е договорило продажба на собствен склад. Купувачът има банково финансиране и сделката трябва да бъде изповядана след три дни. Управителят на продавача обаче е в Германия и не може да се върне в България. 

Въпросът на бизнеса: Може ли управителят да упълномощи друго лице от Германия, пред кого следва да бъде заверено пълномощното и какви заверки, апостил, превод и допълнителни декларации могат да бъдат необходими, за да бъде използвано пред български нотариус?

Отговор на нотариуса: да, управителят може да упълномощи друго лице от Германия. За целта е добре необходимите документи, които са пълномощно, придружено от задължителни декларации, да се изготвят тук в България, след което да се изпратят по мейл на управителя. Това ще улесни самата процедура, тъй като в България има достатъчно компетентни лица – адвокати или нотариус, които да подготвят необходимите документи. Управителят може да удостовери своя подпис при две възможности. Първата е в българско консулство, а втората е пред местен нотариус. При втората възможност обаче има и допълнителна процедура по поставяне на Апостил. Тази допълнителна процедура може да такава степен да усложни втория вариант, че го направи многократно по-сложен. Поради това е добре лицето, имащо необходимост от удостоверяване в чужбина, да провери практическото използване на двата варианта, преди да предприеме действия по осъществяване на удостоверяването. След извършените удостоверявания, документите трябва физически да пристигнат в България за осъществяване на сделката.

Отговорът е изготвен с любезната подкрепа на Нотариална кантора Дахтеров

Казус 2: Управителят е в държава извън ЕС

Ситуация: Управителят и едноличен собственик на българско дружество пребивава временно в ОАЕ. Дружеството трябва да закупи недвижим имот в България и управителят иска местният финансов директор да го представлява по цялата сделка – от подписването до плащането и вписването. 

Въпросът на бизнеса: Как трябва да бъде оформено пълномощното в чужбина, достатъчна ли е консулска заверка, кога е необходим апостил или друга легализация и колко конкретно трябва да бъдат описани правата на пълномощника?

Отговор на Нотариуса: въпросът повтаря ситуацията от казус едно, като реално няма разлика в отговора.

Поставянето на Апостил е въз основа на Хагска конвенция от 1961 година, която конвенция цели улеснение на сложната процедура по легализация на документи.

Думата Апостил се ползва с едно и също значение на всички езици.

Предназначението на Апостила е да покаже, че конкретното удостоверяване е извършено от компетентно лице, при действия, свързани с неговата компетентност.

Апостилът не е самото удостоверяване на документа, поради което документът задължително има първо едно удостоверяване, много често от нотариус, след което поставяне на Апостил.

Всяка конкретна страна избира орган или органи, които имат право да поставят Апостил. По същество това са държавни, а не частни органи. В по-малките страни Апостилът се поставя от централно ведомство, разположено в столицата на страната.

Пример – за България, след нотариалното удостоверяване, Апостилът се поставя в Министерство на правосъдието.

Отговорът е изготвен с любезната подкрепа на Нотариална кантора Дахтеров