София е столицата на България – основен административен, индустриален, транспортен, културен и образователен център на страната, като в нея са съсредоточени всички органи на държавната власт – законодателна, изпълнителна и съдебна. С около 1 286 965 жители тя е най-големият град в страната с над 18% от нейното общо население, както и 14-ият по големина град в Европейския съюз.
София е най-големият стопански център на България, като през 2022 г. на Столична община се падат 41% от целия брутния вътрешен продукт на страната. Около 84% от добавената стойност се създава в сектора на услугите, а 15% – в промишлеността. В града са седалищата на 6 от 10-те най-големи предприятия в страната по приходи от продажби.
Въпреки второстепенната роля на промишлеността в икономиката на града, София е най-големият промишлен център на България, като преимущество се дава на развитието на тежката промишленост. На територията на София има около 800 големи предприятия. В София са съсредоточени 75% от черната металургия, 50% от полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14% от кожухарската и обувната промишленост на страната. Произвежда се химическа, текстилна и хранително-вкусова продукция. Отраслите строителство, търговия и транспорт, свързващи материалната и социалната инфраструктура на големия град, са силно развити. Частният сектор на територията на Столична община е концентриран предимно в сферите на търговията и услугите. В София оперират Софийската стокова борса и Българската фондова борса.
В София са концентрирани голяма част от образователните институции на България. Функционират 239 детски градини, 5 начални, 77 основни и 187 средни училища. В София се намират 22 от 52 акредитирани висши училища в България. Петте суперкомпютъра на България се намират тук – три от тях се използват от БАН, един от София Тех Парк и един от Физическия факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
София е областта с най-благоприятна демографска картина в страната и през 2022 година. Въпреки че и в столицата коефициентът на естествен прираст е отрицателен, той остава най-високият в страната със стойност от –3,4‰ (при –9,7‰ в страната). Столицата успява да привлича население и коефициентът на механичен прираст е 7,9‰. Коефициентите на възрастова зависимост в София се задържат значително по-благоприятни от средните за страната. Съотношението на населението на над 65 години към това на възраст до 14 години е 130,4% (при 165,9% в страната).
Добрите показатели за икономическото развитие на столицата се проявяват и в благоприятната динамика на местния пазар на труда. Въпреки че намалява, делът на населението в трудоспособна възраст остава най-високият в страната – 62,9% (при 58,5% в страната). Икономическата активност се увеличава значително и столицата застава начело на тази класация с коефициент от 79,9% (при 73,6% в страната). Това увеличение е съпроводено едновременно от ръст на заетостта и от спад в безработицата. Коефициентът на заетост достига 77,9% (при 70,4% в страната), а този на безработицата – 1,6% (при 5,2% в страната).
Столицата остава областта с най-добър образователен статус на работната сила. Делът на населението на възраст 25–64 години с висше образование е 57,6% (при 29,8% в страната), а на това с основно и по-ниско образование – 4,0% (при 16,0% в страната). София е втората област (след Сливен) с най-висок коефициент на демографско заместване като съотношение на населението на възраст 15–19 години към това на 60–64 години – 80,3% (при 65,7% в страната). Това означава, че на всеки 100 души, на които им предстои да излязат от пазара на труда през следващите няколко години, съответстват 80 младежи, които ще се влеят в работната сила.
София е безспорен лидер по инвестиционна активност. В областта работят най-голям брой предприятия спрямо населението – 95 на хиляда души от населението (при средно 60 на хиляда души в страната). Привлечените преки чуждестранни инвестиции също са значително повече от средните стойности за България и достигат 11,2 хил. евро на човек от населението (при 4,1 хил. евро на човек в страната).
Огромен е превесът на столицата при разходите за научноизследователска и развойна дейност – през 2021 г. те са 618 лв. на човек. За сравнение – в страната няма друга област, в която те да са над 100 лв. на човек от населението.
Транспортната система на столицата е силно развита поради стратегическото ѝ местоположение. Всички видове транспорт са представени с изключение на водния. Три от десетте Паневропейски коридори (V, VIII и X) пресичат града. От София тръгват четири автомагистрали – „Тракия“, „Хемус“, „Струма“ и „Европа“. Транзитният трафик се пренасочва по „Околовръстния път“, който е част от Републиканската пътна мрежа.
Столицата е областта с най-високи средни местни данъци в страната. Най-голяма разлика със средните за страната стойности се наблюдава при ставките върху търговията на дребно (20,00 лв. на кв. м при 13,04 лв. на кв. м в страната), прехвърлянето на собственост (3,00% при 2,76% в страната) и таксиметровия превоз (850 лв. годишно при 471 лв. в страната).
