София е столицата на България – основен административен, индустриален, транспортен, културен и образователен център на страната, като в нея са съсредоточени всички органи на държавната власт – законодателна, изпълнителна и съдебна. С около 1 286 965 жители (2023 г.) тя е най-големият град в страната с над 18% от нейното общо население, както и 14-ият по големина град в Европейския съюз.

София е най-големият стопански център на България, като през 2023 г. на Столична община се падат 43% от целия брутния вътрешен продукт на страната, а БВП на човек от населението (61 833 лв.) е повече от два пъти по-висок от средния за страната (28 733 лв.).

ИКОНОМИКА

На територията на столицата функционират 130 486 нефинансови предприятия (2023 г.), вкл. 121 036 микропредприятия (до 9 заети), 7 598 малки (10–49 заети), 1 516 средни (50–249 заети) и 336 големи (над 250 заети). В града са седалищата на 6 от 10-те най-големи предприятия в страната по приходи от продажби. 82% от предприятията в София оперират в сферата на услугите и търговията, 8% – в промишлеността, 6% – в строителството, и 4% – в селското стопанство и свързаните с него дейности.

Въпреки второстепенната роля на промишлеността в икономиката на града, София е най-големият промишлен център на България, като преимущество се дава на развитието на тежката промишленост. В София са съсредоточени 75% от черната металургия, 50% от полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14% от кожухарската и обувната промишленост на страната. Произвежда се химическа, текстилна и хранително-вкусова продукция. Отраслите строителство, търговия и транспорт, свързващи материалната и социалната инфраструктура на големия град, са силно развити. В София оперират Софийската стокова борса и Българската фондова борса.

ИНВЕСТИЦИИ

София е безспорен лидер по инвестиционна активност. Привлечените преки чуждестранни инвестиции също са значително повече от средните стойности за България и през 2023 г. достигат 13,4 хил. евро на човек от населението (при 5,1 хил. евро на човек в страната). Огромен е превесът на столицата при разходите за научноизследователска и развойна дейност – през 2023 г. те са 878 лв. на човек, като в страната няма друга област, в която те да са над 100 лв. на човек от населението. Петте суперкомпютъра на България се намират именно в столицата – три от тях се използват от БАН, един от София Тех Парк  и един от Физическия факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

ДЕМОГРАФИЯ

София е областта с най-благоприятна демографска картина в страната. Въпреки че коефициентът на естествен прираст е отрицателен, той изпреварва значително всички други области със стойност от –1,5‰ (при –6,8‰ в страната). Столицата успява да привлича население и коефициентът на механичен прираст е 6,6‰. Столицата е и областта с най-нисък дял на населението над 65-годишна възраст – 19,2% (при 23,8% в страната). Делът на децата до 4-годишна възраст пък е сравнително висок – 4,9% (при 4,5% в страната). Гъстота на населението в столицата (4998 души/кв. км) е четворно по-висока от средната за страната (1214 души/кв. км за урбанизирани територии).

ПАЗАР НА ТРУДА

Добрите показатели за икономическото развитие на столицата се проявяват и в благоприятната динамика на местния пазар на труда. Въпреки че намалява, делът на населението в трудоспособна възраст остава най-високият в страната – 62,9% (при 58,5% в страната). Икономическата активност също е висока и столицата застава начело на тази класация с коефициент от 78,7% (при 74% в страната). Това е съпроводено с висока заетост и ниска безработица. Коефициентът на заетост достига 76,5% (при 76.2% в страната), а този на безработицата – 2,7% (при 5,3% в страната).

Столицата остава областта с най-добър образователен статус на работната сила. Делът на населението на възраст 25–64 години с висше образование е 54,1% (при 33,8% в страната), със средно образование – 41,2% (при средно за страната 52%), а на това с основно и по-ниско образование – 4,7% (при 14,2% в страната). София е втората област (след Сливен) с най-висок коефициент на демографско заместване като съотношение на населението на възраст 15–19 години към това на 60–64 години – 80,3% (при 65,7% в страната). Това означава, че на всеки 100 души, на които им предстои да излязат от пазара на труда през следващите няколко години, съответстват 80 младежи, които ще се влеят в работната сила.

ОБРАЗОВАНИЕ

В София са концентрирани голяма част от образователните институции на България. На територията на града функционират 239 детски градини, 5 начални, 77 основни и 187 средни училища. В София се намират 22 от 52 акредитирани висши училища в България. Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика е високо, най-вече заради големия брой на учащите и заетите с професионална квалификация в транспорта и ИКТ сектора и заради малкия брой на тези в земеделието и индустрията. Успехът на столичните ученици на националното външно оценяване по математика след VII клас през 2024 г. е най-високият в страната със стойност от 54,7 т. и е далеч над средния за страната (42,9 т.). Средната оценка на матурата по български език и литература в столицата също е най-високата в страната – „Много добър“ 4,65 (при „Добър“ 4,30 в страната), а слабите оценки са най-малко – 3,7% (при 8,7% в страната).

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

На територията на гр. София функционират 67 болнични заведения с 11 040 легла в тях. Сред водещите лечебни заведения са: Александровска университетска болница – най‑голямата университетска болница в България с около 1 100 легла и силен академичен профил; УМБАЛСМ „Пирогов“ – водещ център за спешна медицина и травматология с капацитет около 795 легла; Болница „Св. Екатерина“ – национален център за сърдечно‑съдови заболявания; Acibadem City Clinic Tokuda Hospital – най‑голямата частна болница в България с 575 легла, 37 клиники, 22 операционни зали. София се нарежда на второ място в националната класация по осигуреност на населението с лекари (57,9 лекари на 10 000 души при средно за страната 46,8), след Плевен (79,8), почти наравно с Пловдив (57,5) и пред Варна (52,2). По осигуреност със стоматолози столицата се нарежда на трето място в страната (15,5 зъболекари на 10 000 души при средно за страната 12,1) след Пловдив (19,5) и Варна (15,9). И по осигуреност със специалисти по здравни грижи София е на челните места в класацията, като се нарежда на четвърто място (76,1) след Плевен (108,2), Русе (78,6) и Пловдив (76,4).

ТРАНСПОРТ

Транспортната система на столицата е силно развита поради стратегическото ѝ местоположение. Всички видове транспорт са представени с изключение на водния. Три от десетте Паневропейски коридори (V, VIII и X) пресичат града. От София тръгват четири автомагистрали – „Тракия“, „Хемус“, „Струма“ и „Европа“. Транзитният трафик се пренасочва по „Околовръстния път“, който е част от Републиканската пътна мрежа.

МЕСТНИ ДАНЪЦИ

Столицата е областта с най-високи средни местни данъци в страната и през 2024 г. Най-голяма разлика със средните за страната стойности се наблюдава при ставките върху търговията на дребно (20,00 лв. на кв. м при 13,09 лв. на кв. м в страната) и прехвърлянето на собственост (3,00% при 2,82% в страната). От разглежданите местни данъци по-ниски от средните пък са тези върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица (1,88‰ при 2,15‰ в страната) и върху превозните средства (1,33 лв. на kW при 1,56 лв. на kW в страната).

СИГУРНОСТ И ПРАВОСЪДИЕ

Слабата оценка и последното място на столицата в осигуряването на ред и сигурност са продиктувани от високата натовареност на съдиите и бавното правораздаване, както и от ниската разкриваемост на престъпленията. Един наказателен съдия в София разглежда средно по 23,1 дела месечно, което е най-високата стойност в страната (при средно 14,4 дела на съдия в страната). Наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, в столицата са 88% (при 91% в страната), административните – 67% (при 72% в страната), а гражданските – 46% (при 65% в страната). Относителният брой на полицаите спрямо населението е над средния за страната. Броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в София достига до 12 на хиляда души и е близък, но над средния. Същевременно, разкриваемостта на престъпленията продължава да е най-ниската в страната с 37% разкрити престъпления (при 53% в страната).