Как бизнеса вижда Бюджет 2026?

Данъци:

• няма увеличение на данъците, но цената за това е по-висок дефицит и повече дълг според представените параметри дефицитът е около 5,7% от БВП, а държавният дълг се очаква да достигне около 50,5 млрд. евро или 35,2% от БВП в рамките на следващите години
• запазване на плоския данък и без на нови данъчни експерименти
• по-добра предвидимост за инвестиции
• по-малък натиск върху малките и средни предприятия

Премахване на автоматичните индексации

През последните години голяма част възнаграждения в публичния сектор бяха вързани към:

• средна заплата
• минимална работна заплата
• други автоматични формули

Когато един бюджет започне да работи с много автоматизми, финансовият министър постепенно губи контрол върху разходите. При „развързване“ на тези механизми, държавата си връща възможността да управлява разходите по-прагматично и по-справедливо.

Дефицит 5,7% (Маастрихтски критерий – до 3% дефицит)

При 5,7%:

• България остава в процедура по свръхдефицит
• плащаме по-високи лихви по бъдещия дълг
• губим част от фискалната си устойчивост
• всяка следваща криза става по-трудна за посрещане

ЕК започва процедура за прекомерен дефицит срещу България именно заради фискални показатели.

Ръст на дълга (35,2% от БВП не е страшна стойност сама по себе си)

За сравнение:

• Гърция – над 150% от БВП
• Италия – около 130%
• Франция – над 110%

Колко голям е проблемът?

• Не е толкова до размера, а скоростта на нарастване. Ако преди няколко години сме били с нива около 20–25%, а за кратко време отиваме към 35%, това означава, че бюджетът започва системно да живее на заем!

• Когато говорим за 50,5 млрд. евро (35,2% от БВП), не става дума само за външен дълг, това е общ държавен дълг, който включва Външен дълг, държавни облигации към чуждестранни инвеститори, еврооблигации, международни финансови институции, чуждестранни банки и фондове.

Вътрешен дълг, задължения към български банки, пенсионни фондове, застрахователи, местни инвеститори, основно чрез ДЦК (държавни ценни книжа).

Какво тревожи бизнеса повече от самия дълг?

• Разходите растат по-бързо от икономиката
• Дефицитът остава висок няколко години подред
• Липсват структурни реформи
• Дългът се използва за текущо потребление, а не за инвестиции

Рискове за всички нас:

Ако се теглят заеми за:

• Инфраструктура
• Цифровизация
• Енергетика
• Индустриални зони, след 5 години ще са налични активи срещу дълга.

Ако се теглят заеми за текущи разходи и заплати, след 5 години дългът остава, а активът липсва!

Финални размисли – запазването на данъчната стабилност е положителен сигнал за бизнеса. Същевременно устойчивото намаляване на бюджетния дефицит и ограничаването на растежа на държавния дълг изискват структурни реформи, повишаване на ефективността на публичните разходи и стимулиране на инвестициите и икономическия растеж.