Нови възможности за българските износители: развитието на Средния транспортен коридор между Азия и Европа
Софийската стопанска камара предоставя на българския бизнес актуална информация за развитието на международните транспортни маршрути, логистичната инфраструктура и перспективите пред търговията с Централна Азия.
Благодарение на съдействието на г-н Цветозар Генчев, ръководител на Службата по търговско-икономическите въпроси (СТИВ) към Посолството на Република България в Астана, Казахстан, Софийската стопанска камара получи подробен аналитичен материал за резултатите от VIII Международен бизнес форум „New Silk Way“, проведен на 14–16 октомври 2026 г. в Астана.
Форумът събра около 2000 делегати от 40 държави и над 338 организации, като постави акцент върху развитието на евразийските транспортни коридори, дигитализацията на логистиката и подобряването на международната транспортна свързаност.
Средният коридор – алтернативен маршрут за международната търговия
Средният коридор, известен като Транскаспийски международен транспортен маршрут (ТМТМ), свързва Китай и Централна Азия с европейските пазари през Казахстан, Каспийско море, Азербайджан, Грузия и Турция.
Маршрутът придобива все по-голямо значение като алтернатива на традиционните транспортни направления, включително заради необходимостта от диверсификация на веригите за доставки.
Според предоставения анализ през първите осем месеца на 2026 г. обемът на товарните превози по коридора е нараснал с 22% на годишна база.
Какво е важно за българските компании?
Развитие на пристанищната инфраструктура. Инвестициите в пристанищата Актау и Курык в Казахстан, Баку/Алят в Азербайджан и черноморските пристанища в Грузия създават предпоставки за увеличаване на транспортния капацитет.
Възможности за България. Особен интерес представляват транспортните връзки от грузинските пристанища Поти и Батуми към българските черноморски пристанища Варна и Бургас. Развитието им може да подобри достъпа на българските предприятия до пазарите на Централна Азия.
Дигитализация на международните превози. Въвеждането и тестването на електронни товарителници, цифрови транзитни документи и системи за проследяване на товари има потенциал да намали административната тежест и времето за обработка на международните доставки.
Нови инвестиции и логистични услуги. Развитието на коридора е подкрепено от международни финансови институции, европейски инициативи и инвестиции в железопътна, пристанищна и цифрова инфраструктура.
Практическо значение за износителите
За българските производители, износители, вносители и логистични оператори тези процеси откриват възможности за проучване на алтернативни транспортни маршрути, нови търговски партньорства и по-добра свързаност с пазарите на Казахстан и Централна Азия.
Същевременно предприятията следва да отчитат съществуващите инфраструктурни ограничения, възможните забавяния при трансграничните превози, геополитическите рискове и приложимите международни санкционни режими.
Посочените в анализа срокове за доставка и очаквани подобрения са ориентировъчни и не представляват гарантирани търговски условия.
ССК в подкрепа на международната дейност на българския бизнес
Софийската стопанска камара ще продължи да предоставя на своите членове и партньори актуална информация за международните пазари, възможностите за износ, транспортните маршрути и развитието на външнотърговските отношения.
Изказваме своята благодарност на г-н Цветозар Генчев и СТИВ – Астана за предоставената информация, професионалното съдействие и ангажираността в подкрепа на българските предприятия.
Пълният анализ
„VIII Международен бизнес форум New Silk Way – развитие на международните транспортни коридори“
Автор: Цветозар Генчев, икономически съветник в СТИВ – Астана, Република Казахстан.
Дата на предоставяне: 13 ноември 2026 г.
[Изтеглете пълния аналитичен материал – PDF]
Информацията се публикува със съдействието на Службата по търговско-икономическите въпроси към Посолството на Република България в Астана.
Снимка: Wikimedia Commons с лиценз CC BY-SA 3.0. Автор: Ashina
